Rolling Stone подреди 500-те най-велики албума
Легендарният албум Rumours (1977) на " Флийтуд Мак " по-добър ли е от To Pimp a Butterfly (2015) на Кендрик Ламар? Трябва ли Tapestry (1971) на Каръл Кинг да бъде класиран по-високо или по-ниско от Thriller (1982) на Майкъл Джексън? Списание " Ролинг стоун " предлага някои отговори в нова книга, която сигурно ще провокира полемики, съобщи Българска телеграфна агенция, базирайки се на Асошиейтед прес.
Читателите на " 500-те най-хубави албума на всички времена " ще открият, че Born to Run (1975) на Брус Спрингстийн се намира тъкмо преди Ready to Die (1994 " на Ноториъс Би Ай Джи. Двата албума заемат надлежно 21-о и 22-о място в класацията.
" Всеки запис тук е включен по една или друга причина ", споделя Джон Долан, редактор на рецензии в сп. " Ролинг стоун ", който е съдействал за основаването на книгата. Ако читателят обаче не е склонен с класацията, не следва да вини единствено хората от списанието. " Виновници " са също музикални звезди от ранга на Бионсе, Тейлър Суифт, Иги Поп, Найл Роджърс, Куестлав, Били Айлиш, Хърби Хенкок, Карли Рей Джепсън, Лин-Мануел Миранда и членове на " Металика " и " Ю Ту ". Редакторите на книгата се обръщат към към 500 имена от света на музиката - актьори, публицисти, представители на звукозаписни компании и чиновници на сп. " Ролинг стоун " и ги молят да посочат Топ 50 на най-хубавите съгласно тях албуми. (Ники Сикс от " Мотли Крю " да вземем за пример общително предлага 80). Получават лист с към 4000 албума.
Резултатът е колкото непредвиден, толкоз и цветен. В дъното на Топ 100, на 86-о място, е едноименният дебют на " Доорс ", следван от Bitches Brew на Майлс Дейвис, Hunky Dory на Дейвид Боуи и Baduizm на Ерика Баду - скъпоценни камъни на класическия рок, джаза, прогресив рока и темп енд блуса.
Долан не крие, че е впечатлен от някои одобрени актьори, които " прегръщат " актуалната музика, като Джон Кейл от " Велвет Ъндърграунд ", който хвали певицата FKA Туигс, или Стиви Никс, която класира много високо Fine Line на Хари Стайлс. " Чудесно е, когато тези хора, които от много време са на сцената, не се нахвърлят върху младото потомство. Хубаво е, когато хората гласоподават за неща отвън техния род и това, което бихте очаквали ", споделя редакторът.
Началото на книгата е сложено през 2003 година, когато сп. " Ролинг стоун " разгласява първия си лист с 500 заглавия, поставяйки на челното място Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band на " Бийтълс " (той резервира позицията си и в изданието от 2012 г). Още три албума на именитата ливърпулска четворка попадат в Топ 10 тогава. " Това беше нещо като гледната точка на 45-годишен мъж, почитател на рока, който е отворен за нови неща, харесва малко рапа, само че някак демонстрира състрадание към него; допада му и темп енд блусът, само че се отнася с неуважение към по-новите неща. Ние в действителност искахме да се откъснем от тази позиция и да мислим, че описът в действителност може да има доста съвпадащи вероятности ", коментира Джон Долан.
Но този нов метод облагодателства освен младите актьори. Blue (1971) на Джони Мичъл, който до момента бе на 30-о място, се изстрелва нагоре в новата ранглиста, а Purple Rain (1994) на Принс се изкачва от 76-а на 8-а позиция. Но може би най-големият скок е на позабравения шлагер от края на 90-те The Miseducation of Lauryn Hill на Лорин Хил, който от номер 300 преди две десетилетия отива до Топ 10.
" Някои албуми се трансформират в нещо като нови класики ", отбелязва Долан. Актуалната класация включва повече жанрове, и по тази причина измества някои емблематични рок албуми надолу, като Back in Black на AC/DC, който пада от 77-о на 84-о място и към този момент се намира сред Dusty in Memphis на Дъсти Спрингфийлд и Plastic Ono Band на Джон Ленън.
При албумите на някои реализатори се следи разбъркване. Blood on the Tracks на нобелиста Боб Дилън да вземем за пример прескача неговите Blonde on Blonde и Highway 61 Revisited, до момента в който Abbey Road вече е най-високо класиранията албум на " Бийтълс ", надминавайки по-ранните им шедьоври Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band, Rubber Soul и Revolver.
В интернет към този момент стартира да се надига неодобрение от листата. Феновете на " Ю Ту " евентуално недоволстват, че албумът The Joshua Tree е останал отвън стоте най-велики. Почитателите на електронната музика пък могат да се оплачат, че в целия Топ 500 има единствено осем албума от този род.
Но от " Ролинг Стоун " означават, че класацията съставлява просто " моментна фотография ", до момента в който музиката продължава напред. В момента на съставянето са излезли албуми като Folklore на Тейлър Суифт и Rough and Rowdy Ways на Боб Дилън - и редакторът счита, че и двата биха могли почтено да заемат място в книгата, в случай че се бяха появили малко по-рано. " Тъй като описът е толкоз разнороден и отворен за нови неща, той постоянно ще е в развой на разработка ", споделя Джон Долан и отбелязва че след 20 години списанието ще го направи още веднъж.
ТОП 5 в новото издание:
1. What`s Going On - Марвин Гей
2. Pet Sounds - " Пет Шоп Бойс "
3. Blue - Джони Мичъл
4. Songs in the Key of Life - Стиви Уондър
5. Abbey Road - " Бийтълс "
Читателите на " 500-те най-хубави албума на всички времена " ще открият, че Born to Run (1975) на Брус Спрингстийн се намира тъкмо преди Ready to Die (1994 " на Ноториъс Би Ай Джи. Двата албума заемат надлежно 21-о и 22-о място в класацията.
" Всеки запис тук е включен по една или друга причина ", споделя Джон Долан, редактор на рецензии в сп. " Ролинг стоун ", който е съдействал за основаването на книгата. Ако читателят обаче не е склонен с класацията, не следва да вини единствено хората от списанието. " Виновници " са също музикални звезди от ранга на Бионсе, Тейлър Суифт, Иги Поп, Найл Роджърс, Куестлав, Били Айлиш, Хърби Хенкок, Карли Рей Джепсън, Лин-Мануел Миранда и членове на " Металика " и " Ю Ту ". Редакторите на книгата се обръщат към към 500 имена от света на музиката - актьори, публицисти, представители на звукозаписни компании и чиновници на сп. " Ролинг стоун " и ги молят да посочат Топ 50 на най-хубавите съгласно тях албуми. (Ники Сикс от " Мотли Крю " да вземем за пример общително предлага 80). Получават лист с към 4000 албума.
Резултатът е колкото непредвиден, толкоз и цветен. В дъното на Топ 100, на 86-о място, е едноименният дебют на " Доорс ", следван от Bitches Brew на Майлс Дейвис, Hunky Dory на Дейвид Боуи и Baduizm на Ерика Баду - скъпоценни камъни на класическия рок, джаза, прогресив рока и темп енд блуса.
Долан не крие, че е впечатлен от някои одобрени актьори, които " прегръщат " актуалната музика, като Джон Кейл от " Велвет Ъндърграунд ", който хвали певицата FKA Туигс, или Стиви Никс, която класира много високо Fine Line на Хари Стайлс. " Чудесно е, когато тези хора, които от много време са на сцената, не се нахвърлят върху младото потомство. Хубаво е, когато хората гласоподават за неща отвън техния род и това, което бихте очаквали ", споделя редакторът.
Началото на книгата е сложено през 2003 година, когато сп. " Ролинг стоун " разгласява първия си лист с 500 заглавия, поставяйки на челното място Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band на " Бийтълс " (той резервира позицията си и в изданието от 2012 г). Още три албума на именитата ливърпулска четворка попадат в Топ 10 тогава. " Това беше нещо като гледната точка на 45-годишен мъж, почитател на рока, който е отворен за нови неща, харесва малко рапа, само че някак демонстрира състрадание към него; допада му и темп енд блусът, само че се отнася с неуважение към по-новите неща. Ние в действителност искахме да се откъснем от тази позиция и да мислим, че описът в действителност може да има доста съвпадащи вероятности ", коментира Джон Долан.
Но този нов метод облагодателства освен младите актьори. Blue (1971) на Джони Мичъл, който до момента бе на 30-о място, се изстрелва нагоре в новата ранглиста, а Purple Rain (1994) на Принс се изкачва от 76-а на 8-а позиция. Но може би най-големият скок е на позабравения шлагер от края на 90-те The Miseducation of Lauryn Hill на Лорин Хил, който от номер 300 преди две десетилетия отива до Топ 10.
" Някои албуми се трансформират в нещо като нови класики ", отбелязва Долан. Актуалната класация включва повече жанрове, и по тази причина измества някои емблематични рок албуми надолу, като Back in Black на AC/DC, който пада от 77-о на 84-о място и към този момент се намира сред Dusty in Memphis на Дъсти Спрингфийлд и Plastic Ono Band на Джон Ленън.
При албумите на някои реализатори се следи разбъркване. Blood on the Tracks на нобелиста Боб Дилън да вземем за пример прескача неговите Blonde on Blonde и Highway 61 Revisited, до момента в който Abbey Road вече е най-високо класиранията албум на " Бийтълс ", надминавайки по-ранните им шедьоври Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band, Rubber Soul и Revolver.
В интернет към този момент стартира да се надига неодобрение от листата. Феновете на " Ю Ту " евентуално недоволстват, че албумът The Joshua Tree е останал отвън стоте най-велики. Почитателите на електронната музика пък могат да се оплачат, че в целия Топ 500 има единствено осем албума от този род.
Но от " Ролинг Стоун " означават, че класацията съставлява просто " моментна фотография ", до момента в който музиката продължава напред. В момента на съставянето са излезли албуми като Folklore на Тейлър Суифт и Rough and Rowdy Ways на Боб Дилън - и редакторът счита, че и двата биха могли почтено да заемат място в книгата, в случай че се бяха появили малко по-рано. " Тъй като описът е толкоз разнороден и отворен за нови неща, той постоянно ще е в развой на разработка ", споделя Джон Долан и отбелязва че след 20 години списанието ще го направи още веднъж.
ТОП 5 в новото издание:
1. What`s Going On - Марвин Гей
2. Pet Sounds - " Пет Шоп Бойс "
3. Blue - Джони Мичъл
4. Songs in the Key of Life - Стиви Уондър
5. Abbey Road - " Бийтълс "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ